Какво означава да помолим Господ за прошка?

Винаги ли Той ни прощава? Автоматично ли ни прощава? Ако е така, тогава защо да питаме? И наистина, какво означава да бъдеш простен от Него?

Нека погледнем какво казва Библията за това.

Едно от нещата е, че ни е казано да търсим прошка от Господ. Ето два примерни пасажа:

- "Тогава свещеникът да го изгори на олтара, според приносите, които се правят с огън на Господа. Така свещеникът ще направи умилостивение за греха му, който е извършил, и той ще му бъде простен." (Левит 4:35)

- "По този начин, моля.... И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници." (Матей 6:9-12)

Второ, съвсем ясно е, че трябва да простим, за да ни бъде простено:

- "Защото, ако вие простите на хората съгрешенията им, и вашият небесен Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на хората съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения". (Матей 6:14, 15)

- "И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите, докато не плати всичко, което му се полагаше. Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас от сърце не прости на брата си съгрешенията му." (Матей 18:34, 35)

- "Не съдете и няма да бъдете съдени. Не осъждайте и няма да бъдете осъдени. Прощавайте и ще ви бъде простено." (Лука 6:37)

Трето, виждаме, че Господ е готов да прощава:

- "Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и изобилстваш с милост към всички, които Те призовават." (Псалми 86:5)

- "Затова ви казвам, че греховете й, които са много, са простени, защото тя много обичаше. А комуто малко е простено, той малко обича." (Лука 7:47)

- "И когато започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди талантаһттр://.... Тогава господарят на този слуга се смили, освободи го и му прости дълга." (Матей 18:24, 27)

- "И когато стигнаха до мястото, наречено Голгота, там разпнаха Него и престъпниците - единия отдясно, а другия отляво. Тогава Исус каза: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят". (Лука 23:33, 34)

Ето някои учения на Новата църква, които се основават на тези пасажи от Библията.

1. Господ не води счетоводна книга (което е добра новина за всички нас!). Вижте този откъс от "Истинската християнска религия":

"Господ, бидейки самото милосърдие, прощава на всеки греховете му и не държи дори един от тях срещу човека. Защото Господ казва: "Те не знаят какво вършат" (но това все пак не означава, че греховете са отменени); защото, когато Петър попитал колко пъти трябва да прости на брат си съгрешенията му, дали до седем пъти, Господ казал: "Не до седем пъти, казвам ти, а до седемдесет пъти по седем пъти", (Матей 18:21-22). Какво тогава няма да направи Господ?" (Истинската християнска религия 539)

2. Прощаването е процес. Можете да си го представите като цикъл. Има два етапа: "готовност да простиш" и "идване да ти бъде простено". Това е добре описано в следните пасажи от две от богословските произведения на Сведенборг:

"Мнозинството в църквата смята, че опрощаването на греховете включва изтриването и измиването им, подобно на премахването на мръсотията с вода, и че след опрощаването хората ходят чисти и непорочни. Тази идея цари най-вече при онези, които приписват цялото спасение само на вярата. Но нека знаем, че ситуацията с опрощаването на греховете е съвсем различна от тази. Бидейки самото Милосърдие, Господ прощава греховете на всички. Въпреки това те не се прощават, ако човекът не се покае искрено, не се въздържа от злини и след това не води живот на вяра и милосърдие, като прави това до края на живота си. Когато това се случи, човекът получава духовен живот от Господ, наречен нов живот. Тогава, когато с този нов живот погледне към злините на предишния си живот, отвърне се от тях и се отврати от тях, злините му за първи път са простени. Защото сега човекът е поддържан в истините и формите на доброто от Господ и е въздържан от злините. Това показва какво представлява опрощението на греховете и че то не може да се осъществи нито за един час, нито за една година". (Arcana Coelestia 9014:3)

"Друга грешка на епохата е да се смята, че когато греховете са простени, те са и отхвърлениһттр://.... Когато обаче това твърдение се обърне, то се превръща в истина, а именно, че когато греховете са отхвърлени, те са и простени. Защото покаянието предхожда опрощението и освен покаяние няма опрощениеһттр://.... Господ прощава на всички хора греховете им. Той не обвинява и не вменява. Но Той все пак не може да отнеме тези грехове, освен в съответствие със законите на Своя Божествен промисъл". (Божествен промисъл 280)

3. Не е нужно да се молим за прошка. (Чакайте, какво?) Това е интересно. В Господната молитва, която Исус е преподал, ние МОЛИМ за прошка. Но прочетете този откъс от "Истинската християнска религия":

"Има две задължения, които се налагат на човека след самоанализ: молитва и изповед. Молитвата трябва да бъде, за да може Господ да се смили, да даде сила да се устои на злините, за които човек се е покаял, и да снабди със склонност и привързаност за правене на добро, тъй като без Него човек не може да направи нищо (Йоан 15:5)…. Има две причини, поради които не бива да се отправя молитва към Господ за опрощаване на греховете. Първо, защото греховете не се изтриват, а се отнемат; и това става, когато човек впоследствие се откаже от тях и започне нов живот. Защото около всяко зло има безброй копнежи, прикрепени като грозд; те не могат да бъдат премахнати в един миг, а само един след друг, когато човек се остави да бъде поправен и обновен. Втората причина е, че Господ, бидейки самото милосърдие, прощава на всеки греховете му и не задържа дори един от тях срещу човека." (Истинската християнска религия 539)

И така, за какво трябва да се молим? Въпросът е доста тънък. Това, което виждам в горния пасаж, е, че не е необходимо да се молим за прошка, сама по себе си, като част от процеса на покаяние, тъй като по време на този процес вече сме се молили за милост и сила да се справим по-добре. Това са нещата, за които всъщност молим, когато се молим за прошка. Да молим Господ да ни прости е действие според привидността. Това е полезно упражнение, поради което Господ го заповядва в буквата на Словото, но по-дълбоката истина е, че в Неговите очи никога не сме били нищо друго освен простени, а дали действително ще стигнем до прошка, зависи от нас, а не от Него.

В заключение...

Да бъдем простени от Бога винаги е включвало действие от наша страна. В Стария завет от хората се е изисквало да правят жертви. В Новия завет Исус изненадва хората, като ги учи, че трябва да прощават на другите - много пъти. И сега тук можем да видим, че нашата собствена (трудна) работа на покаяние е това, което също трябва да принесем, за да се затвори цикълът.

И така, изводът е, че има две нива на прошка от страна на Господ: нашето и Неговото. Господ винаги ни прощава. (Що се отнася до самия Него, ние никога не сме непростени.) Но ние всъщност не ставаме простени, докато не извършим своята част от процеса; именно това позволява на прошката да се движи по цикъла.

[Тази статия е адаптирана за използване тук от презентация на преподобния Джаред Бъс от ноември 2023 г.]

281. 4. So the permission of evil is for the purpose of salvation. We know that we are quite free in our thinking and intentions, but are not free to say and do whatever we think and intend. We can be atheists in our thoughts, denying the existence of God and blaspheming the holy contents of the church's Word; we can even want to destroy them utterly by what we say and do; but civil and moral and ecclesiastical laws hold us back. So we indulge in these ungodly and criminal practices in our thoughts and our wishes and even in our intentions, but still not in our actions. People who are not atheists are still quite free to harbor any number of evil thoughts, thoughts about cheating, lust, vengeance, and other senseless things, and even act them out at times.

Is it credible that if we did not have this complete freedom we would not only be beyond salvation but would completely perish?

[2] Listen to the reason. We are all immersed in many kinds of evil from birth. They are in our volition, and we love whatever is in our volition. That is, we love all the intentions that come from within; and we intend whatever we love. This love of our volition flows into our discernment and makes itself felt there as pleasure. It moves from there into our thoughts and into our conscious intentions. So if we were not allowed to think the way the love of our volition wants us to, the love that is within us by heredity, that love would stay closed in and never come out where we could see it. Any such hidden love for evil is like an enemy plotting against us, like pus in a sore, like a toxin in the blood, and like an infection in the chest. If they are kept hidden, they hasten us to our end.

On the other hand, when we are allowed to think about the evils of our life's love even to the point of wanting to act them out, they are healed by spiritual means the way a life-threatening illness is cured by physical means.

[3] I need to explain what we would be like if we were not allowed to think in keeping with the pleasures of our life's love. We would no longer be human. We would have lost the two abilities called freedom and rationality that are the essence of our humanity. The pleasures of those loves would take control of the inner reaches of our minds so completely that the door would be opened wide. We then would not be able to avoid talking and acting in similar fashion, displaying our madness not only to ourselves but to the whole world. Eventually we would not know enough to cover our private parts. It is to keep this from happening that we are allowed to think about and to intend the evils we have inherited, but not to utter and do them. In the meanwhile, we learn civic, moral, and spiritual principles that also work their way into our thinking and displace these insane principles. The Lord heals us by this means, though only to the extent that we know how to guard the door, and not unless we believe in God and ask for his help to resist our evils. Then to the extent that we resist them, he does not let them into our intentions, and eventually not into our thoughts.

[4] We do therefore have a freedom to think as we wish, in order that our life's love may come out of hiding into the light of our discernment; otherwise we would have no knowledge of our evil and could not abstain from it. It would then follow that the evil would gain strength within us to the point that there was no space for recovery within us and, since the evil of parents is passed on to their progeny, hardly any space for recovery in any children we might beget. The Lord makes sure, however, that this does not happen.