През 2024 г. повече хора ще гласуват на повече избори в повече държави, отколкото през която и да е друга година в човешката история. Не всички избори бяха свободни и честни, но значими национални избори бяха проведени в няколко от най-големите държави в света (например Бразилия, Индия, Индонезия, Мексико, САЩ), както и в държави с регионално значение като Южна Африка, Франция, Тайван и Обединеното кралство.

Годината беше важна за политиката и политическите партии. За съжаление, една от отличителните черти на годината в много от тези страни беше горчивата поляризация, при която хората редовно обиждаха и дори осъждаха други човешки същества заради политически различия. И това беше насърчено от индустрията на възмущението в социалните медии, където много постове и кликвания сякаш насърчават гнева и дехуманизирането на други хора.

Това е резултат от някои естествени тенденции. Хората сме склонни да търсим приобщаване и солидарност; искаме да сме част от група. А веднъж попаднали в група, сме склонни да удвояваме тази идентичност и можем да се изкушим да не се отнасяме много добре с аутсайдерите. Изглежда, че това е особено характерно за политическите групи, в които можем да се убедим, че имаме правилната политическа позиция по ..., както и да го наречем: ваксини, аборти, изменение на климата, имиграция и т.н. И ако някой не споделя тези политически позиции, той не само не е прав, но вероятно е и ужасен човек и трябва да се сърдим на него и на партията му.

Това не е окуражаваща ситуация за религиозния живот. Как ТРЯБВА да постъпват християните във време като това? Какъв подход към политиката ТРЯБВА да възприемем? Има някои полезни и интересни идеи в историята на живота на Господ, изложена в една скорошна книга, "The After Party", от Къртис Чанг и др.

Склонни сме да не мислим много за политика, когато четем Новия завет, но Исус е израснал в много политическа среда. Както знаем от коледната история в Лука (вж. Лука 2), Римската империя контролира района и го прави в продължение на няколко десетилетия. Този прост геополитически факт е определял всички аспекти на живота в този район - особено политиката.

Около времето на раждането на Господа различни бунтове и римска политика разтърсват района. Едно от тях е възникването на движение, наречено зилоти, чиито членове искат да се отърват от римската окупация. Те оглавяват данъчен бунт и изгарят къщите на митарите, преди римските военни да ги смажат. Те били водени от човек на име Юда, Юда от Галилея - частта от земята на Израел, където Исус щял да израсне. Така че е вероятно Господ да е израснал в област, изпълнена с антиримски настроения. Но е имало и юдеи, които са работили с римляните: Иродите сред елита и бирниците, които са били възприемани от много други юдеи като предатели.

Сред самите евреи също имало политически разделения. Фарисеите и садукеите са съперничещите си религиозно-политически партии по онова време; садукеите са обикновено елитни аристократи и са доволни от статуквото под властта на Рим, докато фарисеите са склонни да се противопоставят на окупацията. Както и в наше време, между тези враждуващи групи или партии имало много напрежение и гняв.

Исус е бил загадка. Изглеждаше, че обича партитата (не, не политическите партии, а истински забавни партита). Спомнете си всички истории за това, че е присъствал на вечери и сватби, канил е хора и е приемал покани. Толкова много, че критиците го наричали "чревоугодник и пияница" (Матей 11:19).

Тези забавни партита повдигат политически въпроси и карат хората да се чудят на чия страна е той. Понякога той приемал покани от фарисеите (Лука 7:36; 14:1) но също така посещава и бирниците (Лука 19:7). Фарисеите питат учениците защо яде с митари (Марко 2:16).

Социалният кръг на Исус също обърква хората. Обърнете внимание на начина, по който 12-те апостоли са представени в Евангелията (вж. Матей 10 и Лука 6): “Симон, наречен Петър, и брат му Андрей; Яков, Заведеев син, и брат му Йоан; Филип и Вартоломей; Тома и митарят Матей; Яков, Алфеев син, и Тадей; Симон Зилот и Юда Искариотски, който Го предаде."

Няколко от тях са представени само с имената си; няколко - със семейната си принадлежност, но двама - изрично с мястото си в партизанските политически спорове по онова време: бирник (работещ за римските окупатори) и зилот (яростно противопоставящ се на окупацията). Исус целенасочено и изрично включва хора от всички страни на съществуващите политически разделения. Той дори е бил приятел със самаряни и стотници.

Поради това Исус е изправен пред политически изпитания. В Матей 16, фарисеите и садукеите дойдоха да Го изпитат и поискаха знамение от небето. Тези страни не бяха съгласни с много неща, но се съгласиха, че трябва да притиснат Исус - да Го принудят да се идентифицира в политическите спорове на деня. Те искаха да изпитат Исус, защото някои от предишните Му знамения/чудеса бяха двусмислени от политическа гледна точка:

От една страна, случаите, в които Той нахранил пет хиляди души, а по-късно и четири хиляди, навеждали на мисълта, че е вдигнал бунтовническа армия срещу Рим, печелейки лоялност чрез храна. Евангелието от Марк дори разказва, че множеството е разделено на дружини и квадрати от стотици и петдесет души (Марко 6:39-40). Това сигурно е изглеждало много обещаващо за зилотите и фарисеите, които се надявали на военен бунт, но е заплашвало статуквото, което са предпочитали митарите и садукеите.

Но след двата големи пикника Исус разпуска тълпите и си отива (Марко 6:45; 8:9), което подсказва, че той не е военен, а религиозен лидер. Така зилотите щяха да бъдат разочаровани, а митарите - облекчени.

Накратко, Господ отказва да приеме изпитанията. Неговото учение винаги надхвърляше политическите спорове и призоваваше хората да се вгледат в отношенията си с другите хора. Когато се обръща към една аудитория в Галилея в Проповедта на планината, Той казва: "Чули сте, че е казано: 'Да обичаш ближния си и да мразиш врага си'. Но Аз ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, правете добро на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които се отнасят зле с вас и ви гонят" (Матей 5:43-44).

Представете си колко трудно е било за тази галилейска тълпа, която е била предимно прозаветна, да чуе, че трябва да обича враговете, които ги потискат. Може би дори по-трудно, отколкото за американците да им се каже, че трябва да обичат Доналд Тръмп или Джо Байдън.

Какво можем да извлечем от това? Все още можем да имаме своите групи, идентичности и убеждения. Можем да участваме в оживен диалог за добрите и лошите начини да правим нещата. Но не можем да се освободим от духовните ценности за това как да се ангажираме и да се отнасяме към други човешки същества. Може да е трудно да преодолеем политическите/социалните си групови идентичности и произтичащите от тях политически недоволства, но формулата, изложена в Божествен промисъл 94 е проста:

"Да обичаме ближния си като себе си означава просто да не постъпваме нечестно или несправедливо с хората, да не таим омраза или да не изгаряме от отмъщение към тях, да не говорим лошо за тях и да не ги клеветим, да не прелюбодействаме с техните съпрузи и да не им правим нищо подобно. Може ли някой да не вижда, че хората, които вършат подобни неща, не обичат ближния си като себе си? Хората обаче, които не правят такива неща, защото те са едновременно лоши за ближния и грехове срещу Бога, се отнасят към ближния си честно, справедливо, сърдечно и вярно."

Този пасаж също изглежда подходящ:

Когато липсва милосърдие, хората не виждат в ближния си нищо друго освен зло. Ако видят нещо добро в човека, те или го отхвърлят, или го тълкуват по лош начин. Искат да изследват и съдят всеки и не жадуват за нищо повече от това да откриват злото, като постоянно се стремят да осъждат, наказват и измъчват.

Хората, ръководени от милосърдие, действат по съвсем различен начин. Те почти дори не забелязват злото у другия, а вместо това обръщат внимание на всичко добро и истинско у човека. Когато все пак открият нещо лошо или невярно, те го тълкуват по добър начин. Това е характерна черта на всички ангели, която те придобиват от Господ, който насочва всичко зло към добро (Arcana Coelestia 1079:2).

94. The Lord's union with us and our mutual union with the Lord are accomplished through our loving our neighbor as ourselves and loving the Lord above all.

Loving our neighbor as ourselves is simply not dealing dishonestly or unfairly with people, not harboring hatred or burning with revenge against them, not speaking ill of them or slandering them, not committing adultery with their spouses, and not doing anything of that nature to them. Can anyone fail to see that people who do do things like this are not loving their neighbor as themselves? However, people who do not do such things because they are both bad for their neighbor and sins against God treat their neighbor honestly, fairly, cordially, and faithfully. Since the Lord acts in the same way, a mutual union results.

When there is a mutual union, then whatever we do for our neighbor we do from the Lord, and whatever we do from the Lord is good. Then our neighbor is not the visible individual but the goodness within that individual.

Loving the Lord above all is simply not doing violence to the Word because the Lord is in the Word, not doing violence to the holy practices of the church because the Lord is in the holy practices of the church, and not doing violence to any soul whatever, because everyone's soul is in the hand of the Lord. When we abstain from these evils as appalling sins, we are loving the Lord above all; but only people who love their neighbor as themselves can do so, because the two kinds of love are essentially one.