Какво означава да помолим Господ за прошка?

Винаги ли Той ни прощава? Автоматично ли ни прощава? Ако е така, тогава защо да питаме? И наистина, какво означава да бъдеш простен от Него?

Нека погледнем какво казва Библията за това.

Едно от нещата е, че ни е казано да търсим прошка от Господ. Ето два примерни пасажа:

- "Тогава свещеникът да го изгори на олтара, според приносите, които се правят с огън на Господа. Така свещеникът ще направи умилостивение за греха му, който е извършил, и той ще му бъде простен." (Левит 4:35)

- "По този начин, моля.... И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници." (Матей 6:9-12)

Второ, съвсем ясно е, че трябва да простим, за да ни бъде простено:

- "Защото, ако вие простите на хората съгрешенията им, и вашият небесен Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на хората съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения". (Матей 6:14, 15)

- "И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите, докато не плати всичко, което му се полагаше. Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас от сърце не прости на брата си съгрешенията му." (Матей 18:34, 35)

- "Не съдете и няма да бъдете съдени. Не осъждайте и няма да бъдете осъдени. Прощавайте и ще ви бъде простено." (Лука 6:37)

Трето, виждаме, че Господ е готов да прощава:

- "Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и изобилстваш с милост към всички, които Те призовават." (Псалми 86:5)

- "Затова ви казвам, че греховете й, които са много, са простени, защото тя много обичаше. А комуто малко е простено, той малко обича." (Лука 7:47)

- "И когато започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди талантаһттр://.... Тогава господарят на този слуга се смили, освободи го и му прости дълга." (Матей 18:24, 27)

- "И когато стигнаха до мястото, наречено Голгота, там разпнаха Него и престъпниците - единия отдясно, а другия отляво. Тогава Исус каза: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят". (Лука 23:33, 34)

Ето някои учения на Новата църква, които се основават на тези пасажи от Библията.

1. Господ не води счетоводна книга (което е добра новина за всички нас!). Вижте този откъс от "Истинската християнска религия":

"Господ, бидейки самото милосърдие, прощава на всеки греховете му и не държи дори един от тях срещу човека. Защото Господ казва: "Те не знаят какво вършат" (но това все пак не означава, че греховете са отменени); защото, когато Петър попитал колко пъти трябва да прости на брат си съгрешенията му, дали до седем пъти, Господ казал: "Не до седем пъти, казвам ти, а до седемдесет пъти по седем пъти", (Матей 18:21-22). Какво тогава няма да направи Господ?" (Истинската християнска религия 539)

2. Прощаването е процес. Можете да си го представите като цикъл. Има два етапа: "готовност да простиш" и "идване да ти бъде простено". Това е добре описано в следните пасажи от две от богословските произведения на Сведенборг:

"Мнозинството в църквата смята, че опрощаването на греховете включва изтриването и измиването им, подобно на премахването на мръсотията с вода, и че след опрощаването хората ходят чисти и непорочни. Тази идея цари най-вече при онези, които приписват цялото спасение само на вярата. Но нека знаем, че ситуацията с опрощаването на греховете е съвсем различна от тази. Бидейки самото Милосърдие, Господ прощава греховете на всички. Въпреки това те не се прощават, ако човекът не се покае искрено, не се въздържа от злини и след това не води живот на вяра и милосърдие, като прави това до края на живота си. Когато това се случи, човекът получава духовен живот от Господ, наречен нов живот. Тогава, когато с този нов живот погледне към злините на предишния си живот, отвърне се от тях и се отврати от тях, злините му за първи път са простени. Защото сега човекът е поддържан в истините и формите на доброто от Господ и е въздържан от злините. Това показва какво представлява опрощението на греховете и че то не може да се осъществи нито за един час, нито за една година". (Arcana Coelestia 9014:3)

"Друга грешка на епохата е да се смята, че когато греховете са простени, те са и отхвърлениһттр://.... Когато обаче това твърдение се обърне, то се превръща в истина, а именно, че когато греховете са отхвърлени, те са и простени. Защото покаянието предхожда опрощението и освен покаяние няма опрощениеһттр://.... Господ прощава на всички хора греховете им. Той не обвинява и не вменява. Но Той все пак не може да отнеме тези грехове, освен в съответствие със законите на Своя Божествен промисъл". (Божествен промисъл 280)

3. Не е нужно да се молим за прошка. (Чакайте, какво?) Това е интересно. В Господната молитва, която Исус е преподал, ние МОЛИМ за прошка. Но прочетете този откъс от "Истинската християнска религия":

"Има две задължения, които се налагат на човека след самоанализ: молитва и изповед. Молитвата трябва да бъде, за да може Господ да се смили, да даде сила да се устои на злините, за които човек се е покаял, и да снабди със склонност и привързаност за правене на добро, тъй като без Него човек не може да направи нищо (Йоан 15:5)…. Има две причини, поради които не бива да се отправя молитва към Господ за опрощаване на греховете. Първо, защото греховете не се изтриват, а се отнемат; и това става, когато човек впоследствие се откаже от тях и започне нов живот. Защото около всяко зло има безброй копнежи, прикрепени като грозд; те не могат да бъдат премахнати в един миг, а само един след друг, когато човек се остави да бъде поправен и обновен. Втората причина е, че Господ, бидейки самото милосърдие, прощава на всеки греховете му и не задържа дори един от тях срещу човека." (Истинската християнска религия 539)

И така, за какво трябва да се молим? Въпросът е доста тънък. Това, което виждам в горния пасаж, е, че не е необходимо да се молим за прошка, сама по себе си, като част от процеса на покаяние, тъй като по време на този процес вече сме се молили за милост и сила да се справим по-добре. Това са нещата, за които всъщност молим, когато се молим за прошка. Да молим Господ да ни прости е действие според привидността. Това е полезно упражнение, поради което Господ го заповядва в буквата на Словото, но по-дълбоката истина е, че в Неговите очи никога не сме били нищо друго освен простени, а дали действително ще стигнем до прошка, зависи от нас, а не от Него.

В заключение...

Да бъдем простени от Бога винаги е включвало действие от наша страна. В Стария завет от хората се е изисквало да правят жертви. В Новия завет Исус изненадва хората, като ги учи, че трябва да прощават на другите - много пъти. И сега тук можем да видим, че нашата собствена (трудна) работа на покаяние е това, което също трябва да принесем, за да се затвори цикълът.

И така, изводът е, че има две нива на прошка от страна на Господ: нашето и Неговото. Господ винаги ни прощава. (Що се отнася до самия Него, ние никога не сме непростени.) Но ние всъщност не ставаме простени, докато не извършим своята част от процеса; именно това позволява на прошката да се движи по цикъла.

[Тази статия е адаптирана за използване тук от презентация на преподобния Джаред Бъс от ноември 2023 г.]

279. 3. To the extent that our evils are set aside, they are forgiven. One currently popular misconception is that our evils are taken from us and discarded when they are forgiven, and that the state of our life can be changed instantly, even totally reversed, so that we become good instead of evil. This would be leading us out of hell and transporting us instantly into heaven, all by some direct mercy of the Lord.

However, people who hold this kind of belief or thought have no idea whatever of what evil and good really are or what the state of our own life is. They are utterly unaware that the feelings of our volition are simply shifts and changes of state of the purely organic substances of our minds, that the thoughts of our discernment are simply shifts and changes of their forms, and that memory is the ongoing effect of these changes. This enables us to see clearly that evil can be taken away only gradually and that the forgiveness of evil is not the same as its removal. This, though, is presenting the ideas in condensed form. If they are not explained at greater length, they can be recognized but not grasped; and if they are not grasped, that is like a wheel that we turn by hand. I need to explain these propositions, then, one at a time in the order just given.

[2] (a) One currently popular misconception is that our evils are taken from us and discarded when they are forgiven. I have been taught in heaven that no evil that we are born with or that we ourselves adopt by our behavior is taken completely away from us. Evils are set aside so that they are no longer visible. Like so many other people in this world, I used to believe that when our evils are forgiven they are thrown away just as dirt is rinsed and washed away from our faces by water. That is not what it is like with our evils or sins, though. They are all still there, and when they are forgiven after we have repented, they are moved from the center to the sides. Whatever is in the middle is right in front of our eyes and seems to be out in broad daylight. What is off to the sides seems to be in the shade, or at times, even in the dark of night. Since our evils are not taken completely away, then, but are only displaced or put off to the side, and since we can be transported from the center to the boundaries, it can happen that we once again get involved in evils we thought we had left behind. It is part of our own nature that we can move from one desire to another, and sometimes into an opposite one. This means that we can move from one center to another. A desire determines our center as long as we are caught up in it. Then we are absorbed in its pleasure and its light.

[3] There are some people who are raised into heaven by the Lord after death because they have lived good lives but who bring with them a belief that they are free and clean from sins and therefore wholly without guilt. At first they are given white robes that reflect this belief, since white robes portray a state of having been purified from evils. Later, though, they begin to think the way they did in the world, to think that they have been washed clean from all evil; so they boast that they are no longer sinners like everyone else. It is almost impossible to separate this from a kind of mental "high" that includes a measure of looking down on others. So at this point, in order to free them from the faith they imagine they have, they are sent down from heaven and back into the evils they had fallen prey to in the world. This shows them that they have inherited evils that they had not known about before. This brings them to admit that their evils have not been taken away from them but only set aside, and that they themselves are still unclean, and in fact nothing but evil; that it is the Lord who is protecting them from their evils and keeping them focused on those good qualities; and that all this seems to be their own doing. Once this has happened, the Lord brings them back up into heaven.

[4] (b) A second popular misconception is that the state of our life can be changed instantly, so that we become good instead of evil. This would be leading us out of hell and transporting us instantly into heaven, all by some direct mercy of the Lord. This is the misconception of people who separate charity from faith and attribute salvation to faith alone. That is, they think that the mere thought and utterance of a statement of that faith, performed with trust and confidence, will justify and save them. Many of them also think that this can happen instantaneously, either before the hour of death or as it approaches. They cannot avoid believing that the state of our life can be changed in an instant and that we can be saved by direct mercy. We shall see in the last section of this book, though, that the Lord's mercy does not operate in this direct way, that we cannot become good instead of evil in an instant and be led out of hell and transported into heaven except by the ongoing efforts of divine providence from our infancy to the end of our lives.

At this point we may rest the case simply on the fact that all the laws of divine providence are aimed at our reformation, and therefore at our salvation, which means inverting the hellish state into which we are born into its opposite, a heavenly state. This can be done only gradually as we move away from evil and its pleasure and move into what is good and its pleasure.

[5] (c) People who hold this kind of belief have no idea whatever of what evil and good really are. They do not really know that evil is the pleasure we find in the urge to act and think in violation of the divine pattern, and that goodness is the pleasure we feel when we act and think in harmony with the divine pattern. They do not realize that there are thousands of individual impulses that go to make up any particular evil, and that there are thousands of individual impulses that go to make up any particular good tendency. These thousands of impulses are so precisely structured and so intimately interconnected within us that no single one of them can be changed without changing all the rest at the same time.

If people are unaware of this, they can entertain the belief or the thought that an evil that seems to be all by itself can be set aside easily and that something good that also seems to be all by itself can be brought in to replace it. Since they do not know what good and evil are, they cannot help thinking that there are such things as instantaneous salvation and direct mercy. The last section of this book will show that this is not possible.

[6] (d) People who believe in instantaneous salvation and direct mercy are utterly unaware that the feelings of our volition are simply changes of state of the purely organic substances of our minds, that the thoughts of our discernment are simply changes and shifts of their forms, and that memory is the ongoing effect of those changes and shifts. Once someone mentions it, everyone will realize that feelings and thoughts can happen only with substances and their forms as subjects. Since they happen in our brains, which are full of substances and forms, we say that these forms are purely organic. If we think rationally, we cannot help laughing at the wild idea that feelings and thoughts do not happen in substantial subjects but are breezes affected by warmth and light, like illusions seen in the air or the ether. In fact, thought can no more happen apart from its substantial form than sight can happen apart from its substantial form, the eye, or hearing from its ear, or taste from its tongue. Look at the brain and you will see countless substances and fibers, and nothing there that is not structured. What need is there of more proof than this visual one?

[7] Just what is this "feeling," though, and just what is this "thought"? We can figure this out by looking at the body overall and in detail. There are many internal organs there, all set in their own places, all carrying out their functions by shifts and changes in their states and forms. We know that they are occupied with their tasks. The stomach has its task, the intestines have theirs, the kidneys have theirs, the liver, pancreas, and spleen have theirs, and the heart and lungs have theirs. All of them are inwardly activated solely for their tasks, and this inward activation happens by shifts and changes of their states and forms.

This leads us to the conclusion that the workings of the purely organic substances of the mind are no different, except that the workings of the organic substances of the body are physical and the workings of the organic substances of the mind are spiritual. The two act as a unity by means of responsiveness [to each other].

[8] There is no way to offer visual evidence of the nature of the shifts and changes of state and form of the organic substances of the mind, the shifts and changes that constitute our feelings and thoughts. We can see them in a kind of mirror, though, if we look at the shifts and changes of state of our lungs in the acts of speech and singing. There is a parallelism, since the sounds of speech and song as well as the differentiations of sound that make the words of speech and the melodies of song are produced by the lungs. The sound itself answers to our feeling and the language to our thought. That is what causes them; and it is accomplished by shifts and changes of the state and form of the organic substances in our lungs, from the lungs into the trachea or windpipe in the larynx and glottis, then in the tongue, and finally in our lips.

The first shifts and changes of state and form of sound happen in the lungs, the second in the trachea and larynx, the third in the glottis by opening its aperture in various ways, the fourth by the tongue by touching the palate and teeth in various places, and the fifth by our lips through taking different shapes. We can see from this that both the sound and its modifications that constitute speech and song are produced solely by sequential and constant shifts and changes in the states of these organic forms.

Since the only source of sound and speech is our mental feelings and thoughts — that is where they come from, and there is no other source — we can see that the feelings of our volition are shifts and changes of state of the purely organic substances of our minds, and that the thoughts of our discernment are shifts and changes of the forms of those substances, just the way it happens in our lungs.

[9] Further, since our feelings and thoughts are simply changes of state of the forms of our minds, it follows that our memory is nothing but their ongoing effect. It is characteristic of all the shifts and changes of state in organic substances that once they have been learned they do not disappear. So the lungs are trained to produce various sounds in the trachea and to modify them in the glottis, articulate them with the tongue, and shape them with the mouth; and once these organs have been trained to do these things, the actions are ingrained and can be repeated.

Material presented in Divine Love and Wisdom 119-204 [Divine Love and Wisdom 199-204] shows that the shifts and changes in the organic substances of the mind are infinitely more perfect than those in the body. There it is explained that all processes of perfection increase and rise by and according to levels. There is more on the subject in 319 below.